Вече от седмици я държа в ръцете си и макар това да не е моя самостоятелна книга, изпитвам към нея  толкова много обич и смятам, че й дължа поне малко от времето, прекарвано тук.

Заглавието : Червилото на Пегас

Авторите : Михаела Алексиева, Маргарита Панайотова, Албена Соколова, Дора Господинова, Галина Ирикева, Станка Бонева, Гергана Атанасова.

Книгата :

Думите ми за книгата :

Предполагам, че земята се е въртяла, докато споделяхме сънищата си за тази книга и я писахме не на коляно, а в сгъвката на копито, и не с молив, а с червило в ръка. Предполагам, че междувременно сме пренаситили със символи хартиената й съдба и вместо да я превърнем в уловима бяла лястовица, сме й отредили твърде високо небе, в което новите митове са задължаващи и непредсказуеми. Но ми се иска да вярвам, че докато сме плели крила от знаци и думи, докато сме преследвали силуетите на съвършенството, една подкова, изкована от ръцете на човешката ни природа, е дала мъдрост на опита ни и светлина на намеренията ни. Понеже никой не е господар на езика и никой не е повелител на вълшебствата му! А всички сме само щастливи щрихи от онази закономерна целувка, в която се губят началото и края, и земята пак се завърта, за да опише край копитата на нашите стихове една тънка подкова от словесни сънища.

Думите ми за Читателя :

Скъпи Читателю,

 

Днес, в потайния олтар на твоята безкомпромисност и вещина, пристъпва и нашата книга – „Червилото на Пегас”.

Изминаха повече от четиридесет дни от нейното раждане и облечена в бяло, в смирение и в благодарност, тя се явява пред теб. Дай й благословията си или я отпрати да следва дързостта си, но й позволи да се докосне до теб, преди да тръгнем по пътищата си!

 

 

 

МОЛИТВАТА НА ПОЕТА

 

 

Намери ми, читателю, място под слънцето,

ала не разточително, равно и тихо.

Намери ми един къпинак в сърцето си юлско

и хвърли шепа време след моите стихове .

 

Суетата ми, виж как бабува в къпините

на последното трънче от твоите страсти.

Вия пъпа на думите с твойта надежда

и им давам лица с твоята благословия.

 

Позволи ми да седна до теб на трапезата.

Не с хляб и вода, а с дъх и мастило

да преглътнем по залък от сладката фраза :

„Срещнах в тебе и мед за сърцето, и жило!”

 

                                                          

 

Пред теб, Читателю, се помоли Гергана Атанасова, от името на седемте авторки в тази книга!

Премиерата на книгата :

10.11.2007 год., гр. Стара Загора, 16 : 00 часа, книжарница "Хеликон"

и не смея да дишам.
Позволи и да се докосне до теб, преди да тръгнем по пътищата си! Тя е нещо живо, знам го.

Надявам се да сме успели да дадем на тази книга лице. А дали с него ще се усмихва или ще се муси, ще разберем доста по-късно... И май точно в това е чара й!

амен - амен да направи 40 дни и прощъпулка ;)))

Амин!

Като се има предвид кои са майките й... или орисниците... знам ли... :))))))))

Поздравявам ви всички!!
Надявам се да се видим утре!!! :)*******

Много щастие и успехи на авторките!

Беше зашеметително и отнасящо просто... още се усмихвам :)

Беше като приказка! Сега съм горда с червилото на седемте авторки! Благодаря ви!!!
Целувки за всички!

Искаше ми се цялата да се превърна в две ръце и да прегърна всички, които споделиха с нас този празник. А беше Празник! Наистина! Толкова много изненади, толкова много топлина, толкова много споделени думи...
И вече си задавам въпроса, каква ли ще е съдбата на книгата оттук насетне ? Но съм убедена, че я очаква нещо наистина добро, след като имах възможността да видя нашия седмочислен опит през очите на първите орисници - читателите ни! Благодаря на всички, които пребориха вятъра и дъжда, за да видят първите стъпки на нашия Пегас!

като видях хората, които пристигнаха премръзнали. Нямам точните думи за благодарност. Само щастливи сълзи.

в ръцете на истинските си читатели!
Поздрав и нови творчески успехи!