Ще те настигна
някъде по мостовете на непозволеното -

Не разбрах какво ни дели от тънката слюдена кора, с която светът обгражда всеки от нас, за да му създаде убийственото усещане за сигурност. Пръстен от мисли и страсти, с който се венчаваме за земното си битие – уж постигнали най-це...

Ако светът се състои от две половини, то със сигурност най-страшното, което може да ти се случи е да се окажеш заселен в третината му – място, което уж го няма, но само по силата на всеобщия критерии. Вероятността да си там е също ...

Дълго време мислех, че сбъдването на една книга е взривяващо усещане, наситено с интензивна емоция. Сега вече знам, че не е така, защото разбрах, че съм я живяла години наред, така както съм живяла самата себе си.
И ето какво се получи, ...

Мисълта, че притежавам е като трамвайна релса – лъкатуши несигурно по гръбнака на претоварения от лични категории булевард, където разхождам самочувствието си. И нямам време да се огледам встрани, докато бързам да подмина спирките,...

Дъждът е матрица... Хваща здраво в калъпа си разкиснатата улица и откъм кръстовището се отцеждат лениви клюки, проскубани чадъри, бездомни автомобили и хора с инфарктно примигващи фарове. Сгъвам в джоба си тротоара и разбирам, че безпъти...

Вече от седмици я държа в ръцете си и макар това да не е моя самостоятелна книга, изпитвам към нея  толкова много обич и смятам, че й дължа поне малко от времето, прекарвано тук.
Заглавието : Червилото на Пегас
Авторите : Михаела Алексие...

Навън сезоните се давят край боклука.
Врабците са като петна назаем
по омалялата следянуарска шуба

Така, между другото,
денят става очакван -
две кафета от бързите

„Навън” е тъмна февруарска дума.
И слънцето се лута изоставено без преводач.
Неизброимо е със колко знака във минута

Времето е коминочистач.
Изпуснат на върха на покрива
денят се излежава.

имам нужда от сутрин
кафе и пижама
и едно нецъфтяло дърво