Не разбрах какво ни дели от тънката слюдена кора, с която светът обгражда всеки от нас, за да му създаде убийственото усещане за сигурност. Пръстен от мисли и страсти, с който се венчаваме за земното си битие – уж постигнали най-ценното тайнство на живота, а после незнайно защо, като пчела срещу Слънцето, се впускаме напред в окото на очакванията си. И изгарят крилата... Или усещането за крила, от което някои така и не успяваме да се спасим...Да надмогнем познанието си за съвършенството и да си позволим някое и друго обичайно изживяване – от онези, дето не оставят рани и последици, а само прибавят някакво безметежно усещане за възраст – обяснимо и безкритично спокойствие, от което не капят листа, не сребреят коси, а само множеството от дни се подува като сапунено мехурче и се пуква с тихи пръски върху ръката на творението...Гледам след тази безметежност и наранявам имената й с всичките си човекоподобни подозрения – за умората, за самотността, за несъществуващия адрес на честността, за безбройните прегради на глупостта – все обичайните заподозрени! После цялата тази самодоволна горчилка сяда до мен и заедно написваме едно писмо до вярата ми. Но пиша грозно и нечетливо, защото вече знам, че няма кой да чете писмата ми...
Писмо от Исус
Открито писмо на толстоисти до Съвета на...
2. шТъркел - сайт за нова българска художествена литература
3. Център за спешно стиходаряване
4. Дора Господинова - поезия
5. Литературна мрежа
6. Кулски поетичен панаир
7. Нещо, което харесвам : )
8. Литературен клуб - електронен вестник и виртуална библиотека
9. ХуЛите - сайт за нова българска Художествена Литература