Ще те настигна

някъде по мостовете на непозволеното -

ще видиш, че със мигли

съм разресала и ветровете.

Обтегнала съм страшните проклятия

                                               на зимата

и съм нарочила за други светове

детето на което ще приличаме.

По залез

митологиите ми са черно-бели -

небесни кладенци

                           от никого невкусвани.

Звъни водата им и тича като луда

да не замръкне в моите излюзии.

 

 
Ще те настигна

и ще съм на крачка или две от ехото,

с което птиците поникват над крилата си.

Ще свърнем в глуха уличка

претъпкана с контейнери,

с безопашати сенки и завързали пердетата симпатии.

Ще бъде химерично и безгрижно

да разбъркаме планетата

със гравитация от двеста гълъба

                                  по ск блата на тротоара.

Ше се напием с източните фрази

                                  на телата си

и ще осъмнем с по една метафора любов

                                                      в ръката.

"Ше се напием с източните фрази

на телата си

и ще осъмнем с по една метафора любов

в ръката."

Поздравления!

че пак чета твоя поезия!
Ура, ура, ура!
)

http://www.youtube.com/watch?v=Bf4dIP6Ah48&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=KNmb-yleeAo&feature=related

Сътворяваш вселена и я пущаш да лети в космоса. Такова е усещането след всяко твое стихотворение. А дори и след само една метафора...
По-често го прави достояние на публиката:)!

Боже....невероятно съчетание от стих и музика!Ако не знаех превода на текста , бих си помислила ....че е този прекрасен стих ...
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!:)))