Ако светът се състои от две половини, то със сигурност най-страшното, което може да ти се случи е да се окажеш заселен в третината му – място, което уж го няма, но само по силата на всеобщия критерии. Вероятността да си там е също толкова голяма, колкото и да не те намерят никога, ако прекараш всичките си смислени дни в правилните половини на сферата. Там е пълно с моряци, които никога не корабокрушират, но и ръката им никога не държи кормило... Пълно е с пътешественици, които остаряват зад облакътеното спокойствие на личната си самодостатъчност, без някога да разберат, че светът е движение... С късно събудили се мечтатели, които скубят пера от крилата си, докато се вайкат, че и този рейс ги е подминал поради лошия им късмет... Нямат брегове и посоки, нямат бушуващи рамене, които да надхвърлят сянката на неоправданото им чувство за собственост над приключенията, нямат ръце, които да протегнат по-далеч от веслата на вродената си тишина... Но хвърлят котва в третинката – място, което уж го няма, но само по силата на личната им илюзия... Котва или илюзия – какво значение, щом след тях остават рани в морето ми...

приемам текста като поздрав за рождения ми ден и символично вдигам котвата му ;))
и да, и аз така искам да прегърна морето през бушуващите рамене :)

А така би ти отивало!!! С тези думи-ръце за прегръщане! ; ) Остави котвите на мен... Вече не пътувам...

понякога томче андерсенови приказки работи като сал.