Недялко Йорданов...

Писано е през март 2006. Всъщност, конкретния повод за появата му е един спомен, по-скоро спомен за една обичайна гледка... Вече няма такива квартални кафенета - поне не в моя град. Разскитахме се всички в някакви ... нехудожествени посоки... Почти не се оглеждаме, а когато го правим - виждаме ли?!
Радвам се, че намина : )

този път е много песенно - затова Диати, според мен, казва, че й прилича на Недялковите речитативи... :)))

Поздрави! :)

Две жени от безкрайнитe

хех :)

аз се сещам за едно стихче на Валери Петров, където героинята пълни кафенето с мигли ;)))

Свежа картинка -
като покривка за маса в кафене с въображение ;)